Ивайло Мирчев: Сгреших с подписката в защита на църквата

Грешка от моя страна беше да дам съгласието си за тази подписка, заяви за БГНЕС художникът проф. Ивайло Мирчев по повод подписката на "леви" интелектуалци в защита на църквата.

Това той не казва във връзка с публикуваните имена на сътрудници на ДС от Синода, а защото иска да се разграничи. "Да наистина дадох съгласието си за тази подписка, макар че не съм си слагал подписа. Това няма значение, аз дадох наистина по телефона дадох съгласието си. В прав текст с една дума – това беше грешка от моя страна. Грешка, която смятам да не повтарям, защото по начало подобни подписки в защита на нещо и то от името на някаква имагинерна група интелектуалци, както стана модно клишето – се превръща в нещо наистина доста безсмислено. Наистина се обезсмисля, защото аз така или иначе вече съм го направил – не мога да го върна, но грешката е сторена. Това е все едно да се изпуснеш някъде на обществено място и то така – как да кажа образно – така да се изпуснеш, че после това, което ние правим в момента все едно да го замазваш с крак, за да го скриеш. Общо взето безсмислено е вече да се оправдавам", заявява Ивайло Мирчев.

"Аз принципно се съгласих, без да съм чел текста, което също е огромна грешка – се съгласих, заради наистина огромния исторически принос на БПЦ в съхраняването въобще на националното съзнание в исторически план и за акции, които тя е вършила пак в историята на България. Примерно за спасяването на българските евреи – църквата има огромна заслуга. Това са все неща, които заслужават огромно внимание и заради това си струва да бъде издигнат някакъв глас за защита, но аз подцених, понеже наистина не бях чел текста – подцених, а и не се сетих за това, че всъщност тук, защитавайки кауза, защитавайки институция зад тази институция стоят определени личности, определени хора и ти по този начин защитаваш и тях", добавя проф. Мирчев.

Колкото за досиетата на митрополитите, като сътрудници на ДС, художникът отговаря: "Според мен това е една огромна манипулация по начало в своето основание въобще. Това е един инструмент за шантаж, един огромен инструмент за шантаж. Имам чувството, че едва ли не въобще цялата тая структура на ДС е създадена въобще да шантажира. Това, което ще ви кажа, аз не мога да го докажа, в никакъв случай не мога да го докажа, защото нямам доказателства, но логически следвайки нещата, имам усещането, че тя е още от създаването на модерната българска държава – по руски модел са създадени тези инструменти за защита на държавната власт. След това с тази прочута Гешева институция – тайната полиция – имам усещането, че тя е инфилтрирана после в комунистическата тайна полиция. Защо? За да се шантажира отново! Тя при демократичните промени продължи да действа абсолютно със същите неща. Имам чувството, че и сега се използва за шантаж. Казвам ви го съвсем, защото наистина усещането ми е за един много неприятен инструмент, който едва ли не формира общественото мнение и затова е създаден – за да манипулира общественото мнение, за да го насочва в определена посока и да търси скандал и по този начин да насажда страх и да бие през пръстите онзи, който не слуша. Това ми е усещането за цялата тая история.

Иначе какво да ви кажа – тези хора – аз не съм им адвокат, нямам желание да ги защитавам, но не искам и да ги съдя. Знаете ли аз все пак съм бил от едната страна на барикадата – моят баща е активен борец, с полицията не съм има никакво взимане - даване, защото аз съм техен човек, дето се казва – аз съм бил от тази страна, не са ме търсили, но познавам хора – интелигентни, умни, амбициозни, които, за да направят нещо – само, заради това, че са били от другата страна на барикадата, за да могат да се развият – те трябваше да се подчинят на този инструмент и този инструмент добре ги обработваше, той се възползва от това. Същото е предполагам и с тези владици – допускам. Пак казвам, аз не мога да го докажа, но ако не бяха тези, щяха да бъдат други! Тези хора, имайки желание да бъдат религиозни водачи в онези време на атеистична действителност – те при всички случаи са били принудени по някакъв начин – самите обстоятелства са ги принуждавали. Пак казвам, не съм им адвокат, но според мен това е една огромна манипулация и в момента същите тия структури манипулират същият тоя процес – имам такова усещане, без да мога да го докажа!", казва Ивайло Мирчев.

Той е бивш председател на Съюза на художниците и една от неговите битки беше за даването на сградата на "Шипка" 6 на художниците. Това се осъществи след неговия мандат, но беше свързано със скандал по повод благодарността на СБХ към премиера и министъра на културата. "И тук се вдигна един прекомерен шум. Вече с много отдалечена е цялата тази история, но според мен един човек си направи един много добър ПР около цялата тая история. Ами имам предвид Велислав Минеков, например.

Почетното членство не се дава за творчески заслуги, почетното членство се дава, за да се изрази благодарност за нещо направено. такива почетни членове нехудожници има мнозина в Съюза на художниците. Подобно действие е било насочено и към премиера Бойко Борисов. Друг е въпросът, че може би беше прибързано, че трябваше да се обмисли. Моята първа реакция също беше такава, но в крайна сметка той наистина направи страшно много – той, Вежди Рашидов, Плевнелиев – сегашният президент като – тогава регионален министър. Тези хора направиха изключително много, за да решат един дългогодишен проблем – болезнен, защото аз наистина бидейки в тия структури – аз знам каква битка беше цялата тая работа и колко аз самия съм изстрадал, за да се случи всичко това и слава Богу, че се случи. Не е при мене – аз бих искал при мен да с е случи – не, не се случи при мен, но се случи при моите колеги и те просто изразиха по този начин, може би според обществото малко неадекватно, но така се профанизира, така се преувеличи тая история и едва ли не, че това е едно подмазване, ама най – долнопробно подмазване, което не е така – просто не е така, не беше справедливо някак си", каза Ивайло Мирчев. /БГНЕС

София / България

Иво Инджев: Къде ще отиде Първанов?

Следвайте следите на парите и ще разберете. >>>